Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род от Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.

Балан учи славянска и чешка филология в Карловия университет

Александър Теодоров-Балан пристига в София през 1878 г. и е назначен за секретар в съда. През 1879 г. той заминава за Прага, за да учи в Карловия университет славянска филология при професор Мартин Хатала и чешка филология при Ян Гебауер. В периода от 1882 г. до 1884 г. по предложение на Константин Иречек той слуша лекции по славистика в Лайпциг, изучава гръцки, латински и немски.

Александър Теодоров-Балан завършва Карловия университет в Прага, където защитава и докторска дисертация през 1884 г. с труда си "За звука "ь" в новобългарския език". Същата година той се завръща в България и е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1945 г. е обявен за академик. Александър Теодоров-Балан работи като учител и поддиректор на Народната библиотека в София. От 1887 г. той е началник на средното образование в Министерството на народното просвещение, а през 1888 г. е учител в Първа мъжка гимназия. 

През 1889 г. Александър Теодоров-Балан е избран за първи ректор на Висшето училище - днес Софийски университет

Александър Теодоров-Балан е избран през 1889 г. за първи ректор на Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). "На 3 октомври 1888 г. се почнаха преподавания, за които постепенно се установи означение "лекции", както се установи и за преподавателите "професори". Зачетоха се лекции из българска и славянска филология, из история - политическа и културна, из философия, а край тях и поучение в езици класични и нови. Филолози слависти бяхме двама с Л. Милетич", разказва Балан в спомените си, издадени под заглавието "Книга за мене си".

От 1890 до 1893 г. Балан е директор на Първа девическа гимназия, след което отново започва да преподава в Софийския университет. Негов ректор той е бил още два пъти - в периодите от 1896 до 1897 г., и от 1902 до 1903 г. Александър Теодоров-Балан е бил и декан на Историко-филологическия факултет на университета. Той преподава до 1934 г. в Софийския университет. В периода от 1907 до 1910 г. Балан е главен секретар на Българската екзархия.

Заниманията на учения са областта на съвременния български език, граматиката, фонетиката, в правописа и диалектологията

Александър Теодоров-Балан работи в областта на съвременния български език, българската граматика, фонетиката, диалектологията, строителството на българския книжовен език, устройството на българския правопис, езиковата култура, благозвучието на речта, диалектологията, речниковата чистота на българския език. Той е автор на около 900 статии, доклади, изследвания и книги.

Александър Теодоров-Балан е първият теоретик на българския книжовен език, на българската фонетика и граматика. Той пише първата българска научна фонетика озаглавена "Българска граматика. Дял първи: за думите" от 1930 г. и научната граматика - "Нова българска граматика" от 1940 г. Александър Теодоров-Балан участва дейно в разискването на правописните въпроси и ратува за улесняване на правописа и приближаването му до живия книжовен изговор. Книгите му "Борба за съвременен правопис" и "Принос към българския правопис", както и многобройните му статии поставят редица въпроси за реформиране на правописа.

Основоположник е и на българската библиография

Александър Теодоров-Балан е основоположник и на българската библиография. През 1885 г. той печата в органа на Българското книжовно дружество "Периодическо списание" библиография на българската книжнина. През 1907 г. Балан издава "Български книгопис за сто години (1806-1905)", който е обемен труд от 1670 страници и представя библиографски данни за българския печат.

Александър Теодоров-Балан е заслужил деятел на науката от 1949 г. През 1954 г. за 95-ата му годишнина е награден с орден "Георги Димитров".

Александър Теодоров-Балан умира на 12 февруари 1959 г. на 99-годишна възраст.

На него дължим думи като заплаха, гледище, излет, общувам, проява, хижа, усет и много други.

Филологът пише и за красотата на българския език

На 95-годишния си юбилей, отбелязан в Софийския университет, акад. Балан казва: "Учих се, за да зная и да умея; учих се - и още се уча - за да уча и други, които още не знаят и не умеят. Учих се, не за да съм учен, а да бъда учител; и бидейки учител, пръсках светлина не отгоре надолу, а между слушатели и читатели".

"Хубав сам по себе си език се понизява в хубост от нехубаво говорене или изговор, та и от нехубав глас... Ние можеме да извлечеме из строя на българския език много средства за разхубавяване на личната си реч и на оная, която искаме писмено да предадем на потомци. Нека подслушаме нейната хубост у народа там, където е дадена".

/отдел „Справочна“

Използвани източници:

сп. „Литературна мисъл“, бр. 4, 1985 г.

в. „АБВ“, бр. 39, 27 септември 1988 г.

сп. „Език и литература“ бр. 5, 1978 г. и бр. 5 от 1988 г.

в. „Труд“, бр. 18, 25 януари 1989 г.

в. „Дума“, бр. 36, 19 февруари 1999 г.

Голяма енциклопедия България, том 11, с.4382.

http://archiv.cl.bas.bg/Participants/F.109k_Balan.htm